Старобългарски речник
боꙗꙁнь 
боꙗꙁнь - ж Страх, боязън съвръшена любъвь ꙁлагаетъ боѣꙁнъ. ѣко боѣꙁнъ мѫкѫ матъ. а не боѧ сѧ не съвръшает сѧ въ любъв Е 37б 3 срдце мое съмѩте сѩ во мнѣ.  страхъ съмрътьнꙑі нападе на мѩ. боѣꙁнъ і трепетъ пріде на мѩ СП 54.5 боꙗꙁньѭ отъбежвѣ ꙁвѣр боꙗꙁньѭ отъбѣжвѣ сьмрьтьнꙑѧ ꙁатворꙑ С 472.2, 3 гда боꙗꙁнь  страхъ. обьметъ ꙁемьнааго. вьсе го естьство аб въꙁмѫштатъ С 471.20 то се страшно слово  боꙗꙁнь.  трепетъ  ѹжасъ С 458.20 съ боꙗꙁньѭ. въпѭште къ стѹѹмѹ. о бꙑвꙿшхъ С 570.12—13 Е СП С Гр φόβος δέος боѣꙁнъ Нвб боязън книж ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ЕтБАН Срв бояза ’страх’ ж ДА боязим ’страхувам се’ ’боя се’ ДА