Старобългарски речник
борьць
борьць
-а
м
борьць прѣдъплъьнꙑ
ὁ ἐπὶ παρατάξεως
Борец, воин, който стои на предна позиция
подражвъ борьцꙙ прѣдъплььнꙑѧ. ц въ прьвѣѣмь шттѣ падъшааго. аб напльн҄ѣатъ трѫтъ. да не ело хъ въꙁмѫттъ сꙙ. падъшмъ
С
93.27
Изч
С
Нвб
борѐц
ОА
ВА
НТ
Бот
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА
Срв
Борец
ЛИ
СтИл,РЛФИ
Борец
МИ
Борци
МИ
СНМБ