Старобългарски речник
болꙗрнъ 
болꙗрнъ -а м мн болꙗре, –ъ Боляри, болярство г ѹслꙑш  помлѹ() (о) х(о)люпц цр нашемъ ...  въсѣхъ болѣрѣхъ Е 21б 17 цѣсарѹ ѹбо на крьстꙗнꙑ гнѣваѭштѹ сꙙ.  болꙗромъ  кнꙙꙁемъ С 216.7 бол҄ѣре срацньст рѣшѧ къ цѣсарѹ. не лѣпо стъ жт мѹ С 66.5 сътворѫ тꙙ дного отъ бол҄ѣръ свохъ С 61.4 тѹ бѣахѫ вьс. же съ болꙗрномъ троконꙿдмъ сановтї  жѹпан С 562.25 въвръгьшаꙗ же бол҄ꙗрна блаженааго сак҄ꙗ вь темнцѫ С 198.10 с слꙑшавъ цѣсарь ѹалъ. прꙁъва дꙿва болꙗрна С 195.18 Е С Гр οἱ μεγιστᾶνες οἱ τὰ πρῶτα φέροντες σύγκλητος От тюрк прабълг мн boilar болѣрнъ Нвб болярин OA, ВА НТ АК Бот НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ БТР ЕтБАН ДА болерин диал ВА НТ АК Дюв РБЕ ДА боляр остар ВА АК НГер МлБТР ЕтМл Срв Болярци МИ Болярино МИ Болярово МИ СНМБ