Старобългарски речник
болѣт 
болѣт -болѭ -болш несв 1. Боледувам, страдам от болест бѣ же марѣ помаꙁавъшѣ га мѵроѭ ... еѩже братръ ла(ꙁа)рь болѣаше М Йо 11.2 З, А, СК,Н. Срв. С 313.3 мноꙁ бо мѫж богат ножьноѭ болѣꙁнѭ болꙙште. не могѫште сътръпѣт страданьа  болѣꙁн враевьнааго цѣленьꙗ С 556.24 a) Като прил. болѧ a) ἀσϑενῶν Болен ꙇ въꙁвраштъше сѧ въ домъ посълан. обрѣтѫ болѧштааго раба цѣлѣвъша М Лк7.10 З А СК b) b) Като същ. болѧ м ед ὁ κακῶς ἔχων, ὁ ἀσϑενής, ὁ ἀσϑενῶν, [ὁ] κάμνων, [ὁ] ἀῤῥωστῶν, ὁ πεπονηκώς Болен човек, болник не трѣбѹѭтъ съдрав враа. нъ болѧще М Мт 9.12 А, СК. Срв.Лк 5.31 М, З, А;Мк 2.17 М З А СК ꙇ посъла ѩ. проповѣ(дѣ)т цсрстве бже. ꙇ цѣлт болѧщѧѩ М Лк 9.2 З А СК мⷧ҇о нⷣ҇а болѧщімь ѡма СЕ 32а 17 пⷫ҇о вьꙁложь ѹрарь.  фелонь. поставь болѧщаⷢ҇а пⷣ҇рѣ олътаремь ... молтъ сѧ бѹ СЕ 38b 4 ѣко тꙑ ес цѣлтель болѧщмъ СЕ 39а 19 прде болꙙштмъ враь С 251.19 е радѹѭ сꙙ. сьмрьт ꙁбавтелю. съпасеню наꙙтье падъшмъ въстан. болꙙштмъ поко С 314.29 2. Изпитвам болка тьгда  дѣтшть плаетъ  мат болтъ. навꙑкъш обꙑамъ крьмт дѣтшть. а пштꙙ не подамꙑ вдꙙшт С 312.8 Страдам. тъгда он на тѣлес стрѹпъ не мѣѭште ꙁавстѭ стрѣем срьдꙿц болѣахѫ С 398.22 нестї же дѹс  отъ кѹмръ хъ ꙁгънан бꙑвъше  осъпам наꙙ болѣт страна та С 45.3 болѣт огньмь πυρέσσω Имам висока температура, трескав съм пршъдъ іс въ домъ петровъ. вдѣ тъщѫ емѹ лежщѫ  болщѫ огньмь СК Мт 8.14 М З А СК Н Е СП СЕ С Р Гр ἀσϑενέω νοσέω ὠδίνω ἀλγέω ἐν ἀσϑενείᾳ εἰμί ὁδυνάομαι ἀῤῥωστέω κακῶς ἔχω Нвб болея остар МлБТР ЕтМл БТР РБЕ РРОДД ДА боля̀ ’боледувам’ остар ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтБАН АР ДА