божь прил 1. Който принадлежи на Бога; божи не ѡ хлѣбѣ едномь пожветъ къ. нъ о всемь глѣ ꙇсходѧштімь ꙇꙁ ѹстъ бжі З Мт 4.4 А СК тако погꙑбнѫтъ грѣшъніці отъ лца бжьѣ СП 67.4 ѧдо не ѹстꙑд сѧ лца ла ... вꙿсѣ бо обнажена сѫтъ прѣдъ ома бжма СЕ 68а 7 блажѫ лце тво прложъш сꙙ къ божю лцѹ С 458.1 блажѫ рѫцѣ пркоснѫвъш сꙙ божхъ ребрѣхъ С 457.23 2. Който е присъщ, свойствен на Бога; божи двлѣахѫ же сѧ вьс о вел бж М Лк 9.43 З А СК ѹповаѭ на мілость бжѭ СП 51.10 вꙿсі ... ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже СЕ 91b 22 вꙑшънее слово слꙑші ... проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдеса К 13а 37 не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ Е 4а 9 ѹтел҄ь рее. ꙗкоже цръкꙑ божꙗ сте  дѹхъ бж жветъ въ васъ С 534.8 докол прѣобдш бж трьпѣн С 49.23—24 Който е получен, изпратен от Бога; божи. хлѣбъ бо бж естъ съходѧ снбсе.  да жвота мрѹ М Йо 6.33 З А отроѧ растѣаше  крѣплѣаше сѧ дхмь ... ꙇ благодатъ бжѣ бѣ на немь М Лк 2.40 З А СК Б ѡтъдань богатꙑѩ млст.  щедростꙑ бжѩ. въ вꙿсѣмъ намъ гю помол СЕ 60b 14 гла мъ ѹвѣштаваѧ. не даꙗт дара бжꙗ на кѹпл С 518.14 3. Който е роден, създаден от Бога; божи ѧда бжѣ растоенаѣ съберетъ въ едно М Йо 11.52 З А прінесѣте гю снов бжі. прінесѣте гю снꙑ овьнѩ СП 28.1 Който е сътворен от Бога; божи. рѣка бжьѣ наплънꙇ сѩ водъ СП 64.11 гора бжьѣ гора тѹьна СП 67.11 рѣна стръменѣ веселѧтъ градъ бж Е 26б 11 Срв. СП45.5 творѧщ такова црства бжьѣ наследоват не могѫтъ СЕ 89а 20 градъ ѹбо стъ мѫенкъ. градъ бж С 84.13 4. Който е определен, установен от Бога; божи онъ же отъвѣштавъ рее мъ. по ъто вꙑ прѣстѫпаете ꙁаповѣдь бжѭ. ꙁа прѣдане ваше М Мт 15.3 прм раба твоего сего. отъметаѭщааго сѧ вꙿсѣхъ схъ. по бжь ꙁаповѣд твое СЕ 80b 10 поставенъ бꙑвъ ... съ апостла павла. повѣданемъ бжемъ крст Е 38б 6 братꙗ по строю бжю дрѹжна бꙑхомъ. въ маловрѣменьнааго сего жтꙗ С 72.7 правьденъ сѫдъ бож. ꙗко не дастъ прѣподобьнѹѹмѹ свомѹ вдѣт стьлѣнꙗ С 235.7 пршедъ. въ ... градъ срѣмъ. по божю нарееню постав мъ цѣсарꙗ менемь ѳеѡдосꙗ С 196.29 Който е свързан с божественото учение, в който се разказва за Бога. ꙇꙁвѣстьно нꙑ естъ. по бжѣмъ кънгамъ. не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ  самого ба невдмо съ нам бꙑт СЕ 95b 5 на негоже оца обѣтованѣ твоѣ въꙁлагаеш ... ѣкоже бжѩ повѣст съкаꙁаѭтъ СЕ 92а 10 по стнѣ ꙗкоже рее бж псан. въскѫѭ велашꙙ сꙙ странꙑ.  люд поѹшꙙ сꙙ тьштетънꙑмъ С 102.26 шесть на десꙙте сътворхъ въ анагностьствѣ. потаѧ кн҄гꙑ божѧ С 227.13 5. Който е свързан с вярата в Бога; божи раꙁѹмѣѭ вꙑ ѣко лѭбьве (!) бжіѩ не мате вь себѣ М Йо 5.42 З А нѣстъ бо страха бжїѣ. прѣдъ оїма его СП 35.2  та жена прѣльст адама.  бѣаста оба въ прѣслѹшанї бж бꙑвъша С 9.17 ѡ крамольне бжї  враже стнѣ. акꙑ влъкъ пршедъ на робꙑ мѹ ꙁаклатъ поде С 49.30 ; сътрьпѣ лютꙑѧ тꙑ мѫкꙑ.  не прѣмѣн сꙙ отъ бжѧ надеждꙙ С 105.5 мѫжѹ правьдвѹ ... сѫштѹ епскѹпѹ.  въ богатьствѣ мрьстѣ бꙑвъша.  божа страха  любьве С 294.13 6. Който е предан на Бога, изповядва Бога; божи ѹстрьм сꙙ ... цѣл҄енье прѧт отъ ка божꙗ С 561.3—4 съконьаста же сꙙ свꙙтаꙗ божꙗ мѫенка. въ нкомдстѣ градѣ С 213.21 въгодьнкъ же бож беспрѣстан молꙗше бога С 192.21 стꙑ бж страстьнкъ савнъ. помол сꙙ С 154.27 За църква, храм и под. — в който се извършва богослужение; божи. сь рее могѫ раꙁорт црквь бжѭ. ꙇ трьм дьньм соꙁъдат ѭ М Мт 26.61 З, А, СК.Срв. СЕ 48а10 како вьнде въ домъ бжі. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ прѩ  ѣстъ М Лк 6.4 З А ї вънідѫ къ алтарю бжю. къ бѹ СП 42.4  повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт. не творт вь нхъ обꙑьнꙑхъ слѹжъбъ С 190.24 Принесен в жертва на Бога. вьс бо с отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ бжѩ. а с отъ лшенѣ своего. вьсе мѣне еже мѣ въвръже М Лк 21.4 З 7. Като същ. божьꙗ ср мн божь ср ед τὰ τοῦ ϑεοῦ Божието, божиите неща; всичко, свързано с Бога въꙁдадте ѹбо кесарева кесарев. ꙇ бжѣ бгв М Мт 22.21 ЗI, А, СК. Срв. Мк 12.17 М, З;Лк 20.25 М З веселꙙтъ бо срьдꙿце божꙗа. ꙗже о боꙁѣ помнамаа С 533.30 ; пшетъ бо сꙙ. отъдат кесарево кесарев.  бже богѹ С 106.17—18 раꙁѹмъ божь ϑεογνωσία Познаване, разбиране на Бога ѣко ѹбо ꙇ своѣ ѧда творѧште. тако ꙇ пріложіте сѧ свѧтꙑі хъ і бжі раꙁѹмѣ К 1а 24 ; ꙇ помлова ѫ бъ. ꙇ носітъ кръстъ по срѣдѣ раꙁѹма бжѣ. къ естъ съсѫдъ К 10а 14—15 слово божь [ὁ] λόγος [τοῦ] ϑεοῦ, [ὁ] ϑεῖος λόγος, [τὸ] ϑεῖον λόγιον, τὸ λόγιον τοῦ ϑεοῦ Словото Божие, Свещеното писание, Божественото учение естъ пртъа с. сѣмѧ естъ слово бже М Лк 8.11 З А СК ; онъ же рее. тѣмъ же ѹбо блажен слꙑшѧште слово бже  хранѧште. к҇ⷰ М Лк 11.28 З А СК ; къ нмъже бꙑстъ слово бже. ꙇ не могѫтъ сѧ кьнгꙑ раꙁорт. егоже отцъ ст.  посъла въ мръ М Йо 10.35 З А ; бра҇ⷮ. помнте гѹменꙑ вашѧ. еже глашѧ вамъ слово бже Е 33б 9 ; пае же вь схъ мѣсто. да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ СЕ 92а 3 ; аште ѹбо любіт правъдѫ владꙑкамъ ꙁемлѧ бже слово велꙇтъ К 1b 22 ; блаженꙑ же рее спльн҄енъ сꙿмъ бесьмрьтънааго брашьна. васъ птатъ хлѣбъ. а мене слово бж С 19.14 ; тъ бо наѹвъ сꙙ божмъ словесемь.  поставьнъ бꙑвъ клросѣ дꙗкъ ... въ олтар прѣстоꙗлъ слѹжꙙ С 214.7—8 ; нѣстъ нꙿсоже тѣлесьна кѹпт. нъ вьсе дѹховьно. послѹшан бжї словесъ. мольбꙑ отꙙ С 493.17 отьць божь ϑεοπάτορ Богоотец, прародител на сина божи Исус Христос тѹ давꙑдъ отьцъ бж. ж н҄егоже по пльт хс род сꙙ С 461.6 божьꙗ вѣра ϑεοσέβεια Християнската вяра анѳупатъ въпраша. кѫѭ вѣрѫ маш ... отъвѣшта піѡн бж вѣрѣ смъ.  вѣрѹѭ къ господѹ сътворьшѹѹмѹ вьса С 139.27 сꙑнъ божь [ὁ] υἰὸς [τοῦ] ϑεοῦ, ὁ ϑεόπαις, ὁ τοῦ ϑεοῦ παῖς, [ὁ] ϑεοῦ λόγος Божият син Исус Христос ꙁаѧло еваньћлѣ схва сна бжѣ М Мк 1.1 З А СК ; ѣко грѧдетъ годна  нꙑнѣ естъ. егда мрътв ѹслꙑшѧтъ глсъ сна бжѣ М Йо 5.25 З, А. Срв.Йо 5.28 М З А ; по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж К 13b 27 Срв. С451.2 Обикн. мн.Последователите на Христос, верните, праведниците. блажен съмрѣѭшті. ѣко т снове бжі нарекѫтъ сѧ З Мт 5.9 А, СК. Срв. СЕ85b 14 ; К 9а 34 С423.12—13 агньць божь ὁ ἀμνὸς τοῦ ϑεοῦ Агнец божий — изкупителна жертва [за Исус Христос] въ ѹтрѣ день вдѣ са грѧдѫшта къ себѣ. ꙇ гла се агнець бжі. въꙁемлѧ грѣхꙑ мра вьсего М Йо 1.29 З А СК Б ; ꙇ ѹꙁьрѣ са грѧдѫшта. гла се агнець бжі М Йо 1.36 З А ; с бо вьса бꙑшѧ. да отънемьѧ грѣхъ мрѹ. агньцъ  снъ бож. вол҄еѭ на сьпасьнѫѭ страсть съ вам прдетъ.  на продан станетъ С 331.25 бож рѫцѣ χειρόϑεος Който се отнася до Христовите ръце, който е по [в] Божиите ръце тѹ съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го. гда кръсть ꙗко лѫкъ бжꙗма рѫкама. ѫꙁам ꙗко тꙙтвоѭ налꙙе С 462.25 божьꙗ свѧтость δωρεά Като название на благодатните Божи дарове, които се получават чрез посредничеството на свещеника доньжде стъ попъ.  богъ дастъ мѹ попьство. не отъмешт сꙙ. въꙁьмат оть н҄его божѭ свꙙтость С 359.5 божьꙗ тѣла, божью тѣлѹ, божью тѣлес ϑεόσωμος Който се отнася до Божието тяло, който принадлежи на Божието тяло обае блажѫ рѫцѣ тво ѡ ѡсфе. послѹжъш.  осꙙгъш. ште  крьвь пѹштаѭшт божꙗ тѣла. сꙋсовѣ рѫцѣ  ноꙁѣ С 457.22 ; ꙇ ові скотънѫѭ жрътвѫ. ові же бжію тѣлѹ жрътвѫ прношахѫ К 13b 20 ; како же ѹбо  божю тѣлес семѹ.  страшнѹѹмѹ творш погребен С 456.13—14 прьстъ божь δάκτυλος ϑεοῦ Пръст Божи; Божия намеса аще л же о пръстѣ бжі аꙁъ ꙁгонѭ бѣсꙑ. ѹбо постже на васъ цѣсарестве бже М Лк 11.20 храмъ божь οἶκος τοῦ ϑεοῦ Ерусалимският храм како вънде въ храмъ бж. пр аватар архере М Мк 2.26 З, СК. Срв.Мт 12.4 М, З;Лк 6.4 М З А рабъ божь δοῦλος τοῦ ϑεοῦ, ϑεράπων τοῦ ϑεοῦ Последовател на християнското учение; този, който вярва в Бога; християнин [монах, черноризец, духовник] прѣстаа брце помлѹ. ꙇ сп раба бжѣ сего. нꙑнѣ  прсно  вь вѣкꙑ СЕ 36b 14 ; ѡ рабѹ бжью сею ... ꙇ о хвѣ съвъкѹплень ею. гю по СЕ 9b 2 ; пьсе  въсхꙑштьне. не маш бо мене прѣльстт. раба бжꙗ С 102 11 ; рее анѳꙋпатъ къ бжмъ рабомъ. да повѣдатъ къждо васъ сво мѧ.  санъ  отъьство С 99.7 ; то кто слѣпъ нъ отроц мо.  глѹс. нъ владѫшт м.  осльпѫшѧ роб божї С 323.5—6 ; слꙑшавъ бжⷪ рабъ. ѹмлвъ сꙙ отъ благодѣт нападе на вꙑѭ го.  обобꙑꙁаѧ  глаглⷪааше С 526.11 ; прꙁъвавъ бж рабъ акѡвъ. прѣподобьнааго еппа. мол го попешт сꙙ о пештерѣ. рекꙿше о гробѣ С 531.26 ; дъшт нѣкоꙗго сьвѣтнка. отъ неста бѣса мѫма вьпꙗше стааго прꙁꙑваѭшт. прведꙿше же ѭ къ бжю рабѹ родтел҄е ѧ. молꙗахѫ го помловат ѭ С 518.6 ; аꙁъ самол рабъ бж() СН по рап [!] бож Л раба божьꙗ Християнка; тази, която изповядва християнската религия ѹсъпе раба бжꙗ ана П9 ; (г)роб. см (т)ѹдор (р)абꙑ бож(ꙙ) от кам(е)не сего П2 божь народ ϑεόδημος Название на ангелските чинове в небесната йерархия деже їѡсфъ  нкодмъ не тѹ л сьнꙙшꙙ сꙙ.  вьс бож аггелъ народ.  вараѭтъ херовмъ С 458.12 божьмь освѧщеньмь ϑεοφορούμενος Чрез Божието вдъхновение не слꙑша л цѣсарꙗ давꙑда божмъ освꙙштенмь поѭшта. ꙁ ѹстъ младьнець съсѫштхъ съвръштхъ съвръшлъ с хвалѫ С 335.27—28 М З А СК Б ЗП О Н Е СП СЕ ТФ К С ЗЛ Х Р СН КН Л Вар П9 Гр [τοῦ] ϑεοῦ ϑεῖος ϑεϊκός τῆς ϑεότητος τοῦ Χριστοῦ τοῦ ᾿᾿Ιησοῦ εὶς ϑεόν πρὸς ϑεόν [вар.πρὸς Χριστόν], ἔνϑεος, τοῦ δεσπότου, ϑεο, ἄγιος, ἄϑεος. вар. τοῦ κυρίου божьі бож божї Нвб божи ОА ВА НТ АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА божий ВА Дюв НГер Срв Божа ЛИ Божан ЛИ Божин ЛИ Божина ЛИ Божидар ЛИ Божидара ЛИ СтИл,РЛФИ Божан МИ Божи град МИ ВК, Мя Божак МИ Божица МИ Божичен МИ СНМБ