Старобългарски речник
богоꙗвл҄ень 
богоꙗвл҄ень -ꙗ ср 1. Явяване, появяване на Бога отьцъ же сава. въ обꙑа сꙑ богоꙗвьнꙗ же  аггельска вдѣнꙗ. не ѹбоꙗ сꙙ С 287.25 2. Празникът Богоявление [6 януари] мⷺца енѹа҇ⷬ е҃ стое боавлене га на҇ⷲго сха А 139b 1 ; на бгоавлене А 158а 13 ; навр҇ⷱе ста҇ⷢа боавленѣ А 138а 10—11 ; въ ѫтрь ѡтъ стꙑхъ. бгоавлене творѧ еѭ крстꙑ в҃ СЕ 19b 7 Срв. СЕ20а 22 СЕ21 а 13 Изч А СЕ С Калка от гр ϑεοφάνεια τὰ Θεοφάνεια богоавлнь богоавлене богоꙗвьн Нвб богоявление Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ