Старобългарски речник

богоьтьць

богоьтьць -а м Благочестив човек, почитащ Бога вѣмъ же ѣко грѣ(шь)нкъ бъ не послѹшаатъ. нъ аште кто бготецъ естъ.  волѭ его сътвортъ того послѹшаатъ М Йо 9.31 Изч М З А Калка от гр ϑεοσεβής богоьтець богоьтецъ Нвб богочѐтец остар ВА