Старобългарски речник
богоьсть
богоьсть
-ꙗ
ср
Почит към Бога, набожност
блаженꙑ кодратъ. връстоѭ добротоѭ родомъ. богатъствомъ же вьсего стньнѣ. богоьстмъ ѹкрашенъ
С
98.16
; лкѹте съ ꙙдꙑ свом. радост ꙁвѣтъ бѫд вамъ. ꙙдъ вашхъ богоьст
С
324.25—26
; боьстꙗ же обраꙁъ отъ дъвоего сего състотъ сѧ. ѹен доброестънꙑ дѣан благꙑ
Х
II Ва 22—23
С. Х
Калка от
гр
ϑεοσέβεια
богоьст
Нвб
богочестие
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
РБЕ