Старобългарски речник

богоьствѣ

богоьствѣ нареч Благочестиво, набожно, с почит към Бога  ꙁаповѣдь пѹст ꙗкоже не сповѣдаѭштѹѹмѹ оца  сна  стааго дха. ꙁълѣ. ꙁълѹ жꙁнь погѹбт ... тѣмъ тако богоьствѣ спѹштеномъ. о оставьн крьстꙗнꙿстѣ гон҄ен ... повелѣнь богоьствааго црѣ С 539.20—21 Изч С Нвб Срв богочестиво книж остар МлБТР ЕтМл РБЕ