Старобългарски речник
богоьствъ 
богоьствъ -ꙑ прил Който почита Бога бѣ лкъ ... сь правьдвъ.  боьствъ ...  дхъ стꙑ бѣ въ немь А Лк 2.25 ; дастъ вѣрнꙑ рабъ бж  то клюсꙙ. боголюбвъ же сꙑ  боьствъ С 552.12 ; вьꙁвѣст же стꙑ еппъ богоьствѹѹмѹ црю костаньтнѹ. отъ ба бꙑвъше ѹдотворь С 541.22 ; то сътвор богоьствꙑ тъ мѫжъ.  прведе ка къ правьдꙿнѹѹмѹ. же ... рее къ попѹ. с не можетъ цѣлѣт С 564.13 А. С Калка от гр ϑεοσεβής Превежда и гр. εὐλαβής Нвб богочестив книж остар ВА МлБТР ЕтМл БТР РБЕ