Старобългарски речник
богоѹенъ 
богоѹенъ -ꙑ прич прил Научен, обучен от Бога како бооенѫ (погр. вм. богоѹенѫ, Достал, с. 49, бел. под линия) пѣснь ѧдъ вашіхъ ѣко і блаженꙑ дадъ проповѣдѣ К 1а 19 ; бгнъ грѧдѧі въ імѧ гне. къто сь есть ѡ боѹънѣі троіці К 1b 7 Изч К Калка от гр ϑεοδίδακτος богоѹънъ Нвб богоучен МлБТР ЕтМл