Старобългарски речник
богословьць 
богословьць -а м оанъ богословьць ᾿Ιωάννης ὁ Θεολόγος Йоан Богослов — евангелист и автор на Апокалипсиса [Откровение Йоаново], ученик на Исус. Пр. на 26 септември и 8 май мⷺца сеп҇ⷠ прѣставлене стааго оана бгословца евћлста А 121b 15—16 мⷺца т҇ⷢо ѕ҃ стаго апла бословца евлⷸ҇іста оана А 146а 7 мц҇ѣ маꙗ ... ҃ ѡа҇ⷩ апла бгословьца СК 151b 4—5 прѣставене ѡа҇ⷩ. бгословца Е 36b 5 гргор богословьць Γρηγόριος ὁ Θεολόγος Григорий Богослов [Назиански] [ок. 330—390 г.] — ранновизантийски мислител и църковен деец, проповедник и поет, епископ на Сасима, Назианз и архиепископ на Константинопол, председателствал II Вселенски събор [381 г.]. Пр. на 25 и 30 януари мⷺца е҇ⷬн ҃д҃ стааго оца наг҇ⷲо. глігора бгсловца А 141а 26—27 Изч А СК Е Калка от гр ϑεολόγος Нвб богословец книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ Срв богословник, богословница ДА