Старобългарски речник

богословьнъ

богословьнъ -ꙑ прил Който се отнася до богопочитанието а словеса мже сꙙ кꙑтъ. горꙿко прѣтръгнетъ.  богословьнааго охѹлтъ ꙁакона С 338.12 Изч С Калка от гр τῆς ϑεολογι´ας Нвб богословен книж остар МлБТР ЕтМл