Старобългарски речник
богословъ 
богословъ -а м Богослов — прозвище на евангелиста Йоан, автор и на Апокалипсиса [Откровение Йоаново], апостол и ученик на Исус [вж. оанъ]. преметъ бо тѧ прпадаѫща. премꙑ тѧ на пръс въꙁлегша. егоже мл бгослове прлежно. облакъ поганскъ раꙁорт Е 36b 11 Изч Е Калка от гр ϑεολόγος Нвб богослов книж остар ВА НТ Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Богослов ЛИ Богословя ЛИ Богословов ФИ СтИл,РЛФИ Богословица МИ ЙЗ,БГИ Богослов МИ СНМБ