Старобългарски речник
богословт
богословт
-богословлѭ
-богословш
несв
Изповядвам вярата си в Бога
младеньц богословꙙтъ. а отьц на бога сꙙ творꙙтъ
С
333.6—7
въпрашаахѫ кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ
С
324.5
раꙁбонкъ на крьстѣ богословтъ
С
425.5
Изч
С
Калка от
гр
ϑεολογέω
Нвб. остар
богосло̀вя
ВА
богосла̀вям
ДА