Старобългарски речник
богословт 
богословт -богословлѭ -богословш несв Изповядвам вярата си в Бога  младеньц богословꙙтъ. а отьц на бога сꙙ творꙙтъ С 333.6—7 въпрашаахѫ кто сь стъ. съсѫшт богословꙙтъ. а старьц хѹлꙙтъ С 324.5  раꙁбонкъ на крьстѣ богословтъ С 425.5 Изч С Калка от гр ϑεολογέω Нвб. остар богосло̀вя ВА богосла̀вям ДА