Старобългарски речник
богословесьствоват 
богословесьствоват -богословесьствѹѭ -богословесьствѹш несв сег страд прил богословесьствѹмъ ϑεολογούμεος Който е съобщен, известѐн от Бога; богооткровен посъланъ бꙑстъ гаѵрїлъ. въꙁвѣштаѧ ... тано богословесьствѹмо. а не спꙑтамо. тано сповѣдамо. а не мѣрмо С 245.2—3 Изч С Калка от гр ϑεολογέω Нвб богословествувам остар МлБТР ЕтМл