Старобългарски речник
богосварьнъ 
богосварьнъ -ꙑ прил Който се противопоставя на Бога хотѣх мльанмъ ѧꙁꙑка с съсѫдъ съжꙙт. не босварьнꙑхъ (погр. вм. нъ богосварьнꙑхъ, Север., с. 396, бел. под линия) ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн.  камен глаголат нѹждѫ твортъ С 396.8 Изч С Гр ϑεομάχος Нвб Ø