Старобългарски речник

богосварьнкъ

богосварьнкъ -а м Богоборец  богосварнц бꙑваѭтъ. сце бо обохъ беꙁѹм. сце хъ гръжден ѹдръжанꙗ. ѹмꙑ бо хъ прѣльштенꙗ С 339.12 Изч С Гр ϑεομαχεῖν богосварнкъ Нвб Ø