Старобългарски речник
богосварень
богосварень
-ꙗ
ср
Противопоставяне на Бога
кнжнц ждовьст. на хрстоса ѹбн въꙁвѣсшꙙ. се старѣшнꙑ ... беꙁѹмьнѣшꙙ младеньцемь сътвор. да не подражамъ ждовьска ѫродьства. нъ дѣтьскѹ поꙁавдмъ благодареню. не старьць богодареню (погр. вм. богосварень, Sadnik, Aizet–müller. Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen texten, с. 13) нъ младенштъ богословьню
С
340.22
Изч
С
Гр
ϑεομαχία
Нвб
Ø