Старобългарски речник
богороднъ 
богороднъ прил притеж На Богородица, Богородичен мⷺца юⷧ҇. ҃д҃. ѹсьпене стъѩ аннъ. мтре бгнъ А 150b 30 Изч А Гр τῆς Θεοτόκου Нвб богородичен ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА богородичний остар НГер богородичин остар и диал РБЕ ДА Срв Богородич МИ ЙЗ,БГИ