Старобългарски речник
богораꙁѹмь
богораꙁѹмь
-ꙗ
ср
Божият разум, божията премъдрост
ꙇ свѣтомь бгораꙁѹмѣ. вꙿсь мръ оꙁарѣетъ сѧ
СЕ
2b 9
прде правьдное сльньце. лѹѫ божьства богораꙁѹмꙗ простьрѣ на нꙗ
С
474.19
Изч
СЕ
С
Гр
ϑεογνωσία
богораꙁѹм
Нвб
богоразумие
книж
остар
МлБТР
ЕтМл
