Старобългарски речник
богообраꙁьнъ
богообраꙁьнъ
-ꙑ
прил
Чийто образ прилича на образа на Бога, богообразен, богоподобен
въсходтъ на горѫ тъ. непрѣходънꙑ прѣшьдъ мракъ. богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степеньм ꙁаконоположен
С
277.12
Изч
С
Калка от
гр
ϑεοτύπωτος
богообраꙁънъ
Нвб
богообразен
книж
РБЕ
МлБТР
ЕтМл