Старобългарски речник
богонаѹенъ 
богонаѹенъ -ꙑ прич прил Научен от Бога мꙑ сь см праꙁдьнѹмъ.  новомъ ѧꙁꙑкомъ богонаѹенѫѭ пѣснь помъ С 326.8 Срв. К1а 28  богонаѹенѫѭ въспѹстмъ въ нъ пѣснь С 321.16 Изч К С Калка от гр ϑεοδίδακτος Нвб богонаучен книж остар МлБТР ЕтМл