Старобългарски речник
богонаѹенъ
богонаѹенъ
-ꙑ
прич
прил
Научен от Бога
мꙑ сь см праꙁдьнѹмъ. новомъ ѧꙁꙑкомъ богонаѹенѫѭ пѣснь помъ
С
326.8
Срв.
К1а 28
богонаѹенѫѭ въспѹстмъ въ нъ пѣснь
С
321.16
Изч
К
С
Калка от
гр
ϑεοδίδακτος
Нвб
богонаучен
книж
остар
МлБТР
ЕтМл
