Старобългарски речник
богомѫдръ
богомѫдръ
-ꙑ
прил
Божествено мъдър, притежаващ мъдростта на Бога
хе бже нашъ ... даѩ намъ. прѣданемь свомь ... ꙇ глѫбнънааго ꙁмѣ. бгомѫдрꙑмь хѫдожьствомь ѹловль
СЕ
63b 11—12
Изч
СЕ
Калка от
гр
ϑεόσοφος
Нвб
богомъдър
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
