Старобългарски речник
богомрьꙁъкъ 
богомрьꙁъкъ -ꙑ прил 1. Който мрази Бога нъ негодовааше. не хотꙙшт ност на себѣ богомръꙁъкꙑхъ ждовъ С 485.8 ; на въставшхъ на н҄его вльшьбоѭ. богомрьꙁъкꙑхъ срацнъ С 567.22—23 2. Като същ. богомрьꙁъц м мн οί ϑεοστυγεῖς Онези, които мразят, ненавиждат Бога бол҄ьша дѣла  множаша ѹдеса покаꙁалъ. да понѣ тако ѹставтъ бомрьꙁькꙑхъ нестовьство С 482.8 Изч С Калка от гр ϑεοστυγής богомръꙁъкъ богомрьꙁькъ Нвб богомързък книж остар МлБТР ЕтМл богомърский ВА богомерзък ВА РБЕ РРОДД богомерзский ВА