Старобългарски речник
боголюбьць 
боголюбьць -а м Човек, който обича Бога; боголюбец бѫд ... въ скврънꙿолюбѣ ꙇ въ влъхволюбѣ мѣсто. бголюбець СЕ 70b 18 ѡ боголюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ С 543.15 ; слꙑште ѡ боголюбьц. ьстьно  благо послѹшан. отврьꙁѣте о вашхъ срьдецъ С 55.23 ; їѡсфъ ... бѣ добръ  бе ꙁълоб. сце бѣ їѡсфъ боголюбьць С 365.16 Изч СЕ С Калка от гр φιλόϑεος Превежда и гр. φιλοϑεάμων боголюбець боголюбꙿць Нвб боголюбец книж остар ВА НГер МлБТР ЕтМл РБЕ