Старобългарски речник
боголюбвъ 
боголюбвъ -ꙑ прил Който обича Бога мѫж боголюбв  хрстолюбв ... вьꙁꙙшꙙ многоцѣнънъѩ мошт ю С 114.17—18 събъравъ же вьсꙙ болюбвꙑѧ люд  холюбвꙑ клросъ. ꙁгъна ꙁⸯ града  отъ странъ тѣхъ С 517.26—27 мѫенкъ въ градѣ херꙿсон҄. жвъшхъ болюбвꙑхъ  вѣрьнꙑхъ мѫжꙿ. въ врѣмена бо гон҄енꙗ неьствааго доклтꙗна С 534.22  прмъ болюбвꙑ црь донесъшꙙѧ кн҄гꙑ ... вьꙁвѣст же къ стѹѹмѹ съборѹ С 541.25 боголюбвъ же сꙑ  боьствъ.  таковꙑ обраꙁъ любꙙ  ътꙑ. тъ жде блаженꙑ патрк еппъ С 552.12 Който е израз на любовта към Бога.  како же оть н҄его прѣданꙑхꙿ мѹ. болюбвꙑхъ дѣлъ ставьꙗѧ С 548.22 Изч С Калка от гр ϑεοφιλής Нвб боголюбив книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ боголюбивий ВА НГер Срв Боголюб ЛИ СтИл,РЛФИ