Старобългарски речник
боголѣпьнъ 
боголѣпьнъ -ꙑ прил Достоен, подходящ за Бога въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄ ... акꙑ ніколже вдѣвъше благодѣтелꙗ.  славъна боголѣпьнꙑм ѹдесꙑ С 322.29 свѣтълꙑ тъ боголѣпьнꙑ гласъ къ себѣ првлѣкѫ. С 332.17 Изч С Калка от гр ϑεοπρεπής Нвб боголепен книж остар ВА РБЕ Срв Боголеп ЛИ СтИл,РЛФИ