Старобългарски речник
боголѣпьно
боголѣпьно
нареч
Достойно за Бога
къ богѹ боголѣпьно вѣроват наѹхъ сꙙ
С
139.29—30
дьнесь же боголѣпьно ... съходтъ на ада на сьмрьть
С
463.10—11
Изч
С
Калка от
гр
ϑεοπρεπῶς
Нвб
Вж. при
боголѣпьнъ