Старобългарски речник
богокоторьнъ
богокоторьнъ
-ꙑ
прил
Богоборски
гда прдѫ сѫдт жвꙑмъ мрьтвꙑмъ. покажѫ врагомъ ꙗꙁвѫ. отъсѫждѫ богокоторьнъ съборъ. да вдꙙтъ юде гоже сѫ пробол
С
504.15—16
Изч
С
Калка от
гр
ϑεομάχος
Нвб
Ø