Старобългарски речник

богоꙁъванъ

богоꙁъванъ -ꙑ прич прил Призван от Бога  вѣрѫ ѹтвръждъш ѹ петрⷶ҇ бгоꙁъванаѣ пръвомѫенца ѣв сѧ Е 36а 6 Изч Е Калка от гр ϑεόκλητος Нвб богозван МлБТР ЕтМл