Старобългарски речник
богодъхновенъ 
богодъхновенъ -ꙑ прил Вдъхновен от Бога оцъ лкъ бгодъ(..)ен(...) (п)росѧще намъ велѧ млст Е 5а 8 Изч Е Калка от гр ϑεόπνευστος Нвб богодъхновен МлБТР ЕтМл Срв боговдъхновен книж ВА АР МлБТР РБЕ богодухновен остар ВА МлБТР