Старобългарски речник
богогодьнъ
богогодьнъ
-ꙑ
прил
същ
богогодьн
м
мн
οἱ ϑεάρεστοι
Божиите угодници
ѡ веле не кѹпьно ѹен. богогодьнꙑхъ
С
327.3
Изч
С
Калка от
гр
ϑεάρεστος
Нвб
Вж. при
боговъгодьнъ