Старобългарски речник
боговдьць 
боговдьць м Човек, видял Бога, свидетелстващ за Бога съвѣдѣтел҄ь же добрꙑ їѡанъ ... съ горꙑ къ намъ новꙑ с боговдъцъ ... съшедъ. покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанꙑ го скржал С 278.1 Изч С Калка от гр ϑεόπτης боговдъцъ Нвб боговидец книж остар ВА МлБТР ЕтМл РБЕ