Старобългарски речник
боговдьць
боговдьць
-а
м
Човек, видял Бога, свидетелстващ за Бога
съвѣдѣтел҄ь же добрꙑ їѡанъ ... съ горꙑ къ намъ новꙑ с боговдъцъ ... съшедъ. покаꙁа намъ тъ. богомъ напсанꙑ го скржал
С
278.1
Изч
С
Калка от
гр
ϑεόπτης
боговдъцъ
Нвб
боговидец
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтМл
РБЕ
