Старобългарски речник
боговесельнъ 
боговесельнъ -ꙑ прил Радостен в името на Бога грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ С 321.10 Изч С Калка от гр ϑεοτερπής [ вар. ϑεοπρεπής] Нвб Срв Бог и весел