Старобългарски речник
богоборь
богоборь
-ꙗ
ср
Борба срещу Бога, богоборство
нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла. н вьꙁможе прѣльстт. бꙑвъше тѣмь неъстъно богобор
С
197.22
Изч
С
Калка от
гр
ϑεομαχία
богобор
Нвб
богоборие
МлБТР
ЕтМл
