Старобългарски речник
богоборьць 
богоборьць -а м Богоборец, противник на Бога поꙿто рее льстш нꙑ ѡ богоборꙿе. отъстѫпт отъ ба жвааго С 87.13—14  пакꙑ же по ꙁем добротворꙙ сцѣлѣѧ ловѣьскꙑѧ страст. недостоно же отъ богоборьцъ ждовъ. въспрмаше въꙁмьꙁдꙗ С 480.18—19 Изч С Калка от гр ὁ ϑεομάχος Нвб богоборец книж НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ