Старобългарски речник
богоборьнъ
богоборьнъ
-ꙑ
прил
Който е насочен против Бога, богохулен
посълавъ того поѹштааше. ово накаꙁанмъ ово ептмѭ. да сꙙ останетъ ѹже къ томѹ. отъ таковꙑѧ богоборънꙑѧ хѹлꙑ
С
188.19
обрѣте богоборънꙑѧ ерес потопъ дѹшьнꙑ
С
191.10
събъравъ отъвьсѫдѹ стꙑѧ епскѹпꙑ ... съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен
С
188.28—29
Изч
С
Калка от
гр
ϑεομάχος
богоборънъ
Нвб
богоборен
книж
МлБТР
ЕтМл
РБЕ