Старобългарски речник
богатѣт 
богатѣт -богатѣѭ -богатѣш несв Богатея, ставам богат рее же емѹ бъ. беꙁѹмьне вь сьѭ ношть дшѫ твоѭ стѧѕаѭтъ ... ѣже ѹготова комѹ бѫдѫтъ. тако събраѩ себѣ. а не въ бъ богатѣѩ М Лк 12.21 Изч М З А Гр πλουτέω Нвб богатея ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ Срв богатея се диал РБЕ ДА богатя се ДА богатова̀м диал ДА