Старобългарски речник
богатъ 
богатъ -ꙑ прил 1. Богат, имотен, състоятелен прде лкъ богатъ отъ арматѣѩ. ꙇменемъ осфъ М Мт 27.57 З, А. Срв. К14b 34 С452.28 С453.22 кѹ едномѹ богатѹ огобьѕ сѧ нва М Лк 12.16 З СК лцю твоемѹ помолѩтъ сѩ богаті людье СП 44.13 прде къ ... въ істнѫ богатъ. ѣко вьсе съложеное. тѣло гне прмъ К 14b 21 Срв. К14b 22, 24, 26 С453.11,12, 15 2. Като същ. богатꙑ м ед ὁ πλούσιος Богаташ, имотен човек ѹмьрѣтъ же  богатꙑ  прогрѣсѧ  М Лк 16.22 З А СК вдѣаше [съ] како народъ мететъ мѣдъ въ гаꙁофлакѭ. ꙇ мноѕ богат въмѣтаахѫ многа М Мк 12.41 прѣсѣдітъ въ лателіхъ съ богатъїімі. вь таінꙑіхъ ѹбіті неповінънаго СП 9.29 аште ѹбогъ с. нмьже мьн҄е мѣт маш богатааго С 491.25—26 богатꙑ бо штꙙдꙙ своѧ рѣдꙑ. пѹствъ поѧ телцѫ нштааго С 360.4 3. Обилен, изобилен ѡ ѹкрѣпльшмь нꙑ. пръвѣе съконьанѣ. ѹгодт прѣдъ гдемь. ꙇ посълат богатꙑѩ млост СЕ 61а 15 мꙑ грѣшън ... насꙑщьше сѧ. богатꙑхъ благъ твохъ. хвалѫ тебѣ прносмъ СЕ 17b 9 гі бже нашъ ... неꙁдреенꙑ благостѭ. ꙇ богатꙑмь помꙑшленемь СЕ 20b 12 пото же ꙗко овъ свѣтло одѣн ностъ.  богатѫ трепеꙁѫ поставьꙗтъ С 491.17—18 богатъ бꙑт πλουτεύω Богат съм въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ ... обрѣте облаженка сава ... въ мноꙁѣ ѹбо пльтьнѣѣмъ ѹбожьствѣ ходꙙштемъ. дѹховънꙑм же благодѣтьм богатомъ сѫштемъ С 283.11 М З А СК СП СЕ К С Гр πλούσιος ἐν πλούτῳ κομῶν Нвб богат ОА ВА НТ АК Бот Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА богатий остар НГер Срв бо̀гатен прил ДА Богатей ЛИ Богатин ЛИ Богатов ФИ Богатев ФИ СтИл,РЛФИ Богатово МИ СНМБ Богатско МИ Богацко МИ ВК,Мя