Старобългарски речник
блѫждень
блѫждень
-ꙗ
ср
Блудство, разпътство, разврат
оноѧ дѣл҄ьма дѣвъства. мо блѫжден прост
С
391.30
негл бѣсънъхъ ѹенꙗ хвалꙙште. на блѫжден вьꙁбѣсоват сꙙ
С
404.1
прѣжде бо мрѹ старѣшнѣ хрстосѹ пршьствꙗ. многꙑ недѫгꙑ ловѣьскꙑ ꙁ(ꙑбаа)ше сꙙ родъ. къ капштемъ слѹженю. на пѣсн. на блѫжденꙗ женомъ
С
352.13
Изч
С
Гр
πορνεία
ἀκολασία
λαγνεία
блѫжден
Нвб
Срв
блудство