Старобългарски речник
блѫдьньскъ 
блѫдьньскъ -ꙑ прил Който се отнася до блудница, блуднически ѹждаахѫ сꙙ вс трьпѣню сѹсовѹ вдꙙште  кротъко трьпꙙшта. лобъꙁанꙗ блѫдьньска С 392.25 Изч С Гр πορνικός Нвб блудничен ВА РРОДД Срв блуднически книж остар МлБТР ЕтМл РБЕ