Старобългарски речник
блѫдьнца 
блѫдьнца -ѧ ж Блудница, развратница вѣдѣ гі блѫдьнцѭ сльꙁвъшѭ ꙁ глѫбнꙑ срца СС Ib 4 ѡкрл  отъ вꙿсѣхъ прлогъ непрѣꙁннъ. да твоеѭ помощѭ. съхранвъ сповѣдане сто. ѣко мꙑтомець.  блѫдьнца СЕ 80а 15  гда блѫдьнца покаꙗ сѧ. гда владꙑкѫ поꙁна. тъгда ѹенкъ ѹтелꙗ прѣда С 408.16 бѣга блѫдьнцꙙ сласт С 351.10—11 то ѹбо же блѫднцꙙ првлѣе. ѹенка л не може првлѣшт С 408.22 СС СЕ С Гр πόρνη блѫднца Нвб блудница книж остар ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ