Старобългарски речник
блѫдьнкъ 
блѫдьнкъ -а м Блудник, развратник блѫдьнкъ сꙑ ꙁлха пае вьсѣхъ ловѣкъ. жвѫштхъ. вдꙙ ловѣьскꙑ добрꙑѧ женꙑ  дьштер. тѣмъ похотꙙ  вь лце бесѣдѹѧ мъ.  съвъкѹпл҄ѣѧ сꙙ сь нм С 7.16—17 с не можетъ цѣлѣт. блѫднкъ бо стъ  пꙗнца С 564.16 ꙗко дѣвьство аште  вьсе матъ. добра же же отъ млост бꙑваатъ. аште стъ праꙁдъно съ блѫднкꙑ жденетъ сꙙ  съ бѹм С 371.22 Изч С Гр [ὁ] ἄστος πόρνος блѫднкъ Нвб блудник книж остар ВА АК НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ