Старобългарски речник
блѫдъ 
блѫдъ -а м Блудство, разврат егꙿда же кѹ обраттъ сѧ на блѫдъ ѹдъ ... л ... помꙑслтъ на блѫдъ ... тогꙿда аще вьꙁведетъ о срца къ бѹ ... бѫдетъ съхраненъ СЕ 36b 20, 37а 1 даромь оца твоего съхране аплꙑ своѩ отъ блѫда СЕ 37а 9 ꙇ въ помꙑшлень неправедьнѣ. пѹстош ꙇ блѧд (погр. вм. блѫдꙑ, Нахтигал, с. 211, бел. под линия) ѣкоже аꙁꙑ колжъдо сътворхъ СЕ 72а 17 се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште С 4.17 с же же блꙁъ дꙗ. глагол҄емꙑ аполонъ не отъ блѫда л род сꙙ С 8.2 Срв. С8.8 пршъдъша ꙁꙙт не прмьш. дръжмъ сꙑ похотѭ блѫда С 335.21 блѫдъ [съ]творт [дѣꙗт] πορνεύω, προσφϑείρομαι, πορνείαν τελέω Блудствам, развратнича аще которꙑ претьнⷦ҇. содомъскꙑ блѫдъ сътворⷮ҇. і҃ лⷮ҇ь да покаетⷭ҇ъ СЕ 102а 21 аще кꙿто помꙑслтъ блѫдъ сътворт. тол не можетъ. да тръгѹбтъ к҃ СЕ 104b 4 аще кꙿто самъ вꙿсѧ блѫⷣ҇ творⷮ҇. лѣⷮ҇ да покаетꙿс СЕ 103а 4 ꙁдохъ к н҄е ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ.  сьтворвъ с неѭ блѫдъ ... ѹбвъ ѭ въврьгохъ вь рѣкѫ С 526.1 каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ Х II Вб 12 СЕ С Х Гр πορνεία μοιχεία πορνεῖον πορνικός Нвб блуд остар ВА Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ блудус диал ДА