Старобългарски речник
блѫдолюбь 
блѫдолюбь -ꙗ ср Похотливост, склонност към разврат бѫд ... въ блѫдолюбѣ мѣсто. столюбець СЕ 70b 14—15 Изч СЕ блѫдолюб Нвб блудолюбие МлБТР ЕтМл