Старобългарски речник
блѫдолюбь
блѫдолюбь
-ꙗ
ср
Похотливост, склонност към разврат
бѫд ... въ блѫдолюбѣ мѣсто. столюбець
СЕ
70b 14—15
Изч
СЕ
блѫдолюб
Нвб
блудолюбие
МлБТР
ЕтМл