Старобългарски речник

блѧдь^II

блѧдь прил Празнословен, бъбрив аꙁъ глагол҄ꙙ се не блꙙдѫ. аште л то тебе послѹшаѭ. то не тъьѭ блꙙдь смъ нъ  ѫродъ С 156.1 Изч С Нвб Срв бледословен остар МлБТР